Зъбен кариес – диагностика, лечение, видове ресторативни материали

В предишната статия разгледахме факторите, които водят до появата на зъбен кариес и няколко прости метода да намалим тяхното действие, така че да се профилактираме и сами. В тази статия ще разгледаме различните стадии на зъбния кариес, методите за диагностиката им, както и методите и средствата за лечението му.

Зъбният кариес има няколко стадия на развите, той не се развива мигновенно, защото трябва време структурата на емайловата кристална решетка да се наруши и да започне процеса. Първият стадий на кариеса е т.нар. “ бяло петно“. То се характеризира с тебеширено бял цвят, без блясък, нарушена гладкост и е безсимптомна.В този стадий кариеса е все още обратим процес, който се повлиява само медикаментозно. Съществуват различни продукти подпомагащи реминерализацията на зъбите, които се прилагат само чрез намазване върху лезията. Те насищат слюнката около зъбите с йони, които навлизайки в кристалната решетка я заздравяват и може да стопират преминаването на кариеса в следващия стадий. Пример за такъв продукт е Tooth Mousse, който е разпространен и на нашия пазар, предлага се в различни плодови вкусове и има доказан положителен ефект върху кариесите на етап бяло петно.

Признаците, че сме спрели кариозните процеси на това ниво са намаляване на размера на петното, възвръщането на блясъка и гладкостта на зъба в засегнатите участъци. Ако не успеем да спрем развитето на кариеса на този етап, той преминава в следващия на кафяво петно. То също е безсимптомно, но нарушава естетичния вид на зъбите. Дължи се на това,че кариозният процес е преминал от емайла в подлежащия дентин,който е с жълто-кафяв цвят и той започва да прозира, така че ние забелязваме кафяво петно на повърхностт на зъба. Според някои източници и тоза стадий на кариеса е обратим и не налага пломбиране. Практиката обаче води натам,че доста често подобни кафяви петна твърде бързо преминават в следващия стадий , а имено на начална кавитация , който вече е свързан освен със симптоматика и с необходимост от поставяне на пломба. Въпрос на преценка на лекуващият стоматолог е как да постъпи в тази ситуация. Вземат се предвид състоянието на останалите зъби на пациента т.е. кариес – резистентно ли е съзъбието му или напротив има множество други кариеси и пломби.

Добра ли е оралната му хигиена, какво е общото му състояние, приме ли медикаменти, които могат да окажат влияние и върху структурите в устната кухина и т.н.. В стадия на кавитация кариесът е преминал от емайла в дентина и започва да извлича неговите органични и неорганични субстанции. Пациентите забелязват появата на “ дупка “ в зъбчето, коятое свързана и с появата на кратковременни болки при консумацията на сладки и студени храни и напитки. В този стадий единственото лечение е поставянето на пломба, тъй като тук вече не може да говорим за обратимост. Има загуба на зъбни тъкани и единствения начин тя да се възстанови е с обтуровъчен материал (пломба).

При вече възникнала кавитация класифицираме кариесите спрямо отстоянието им от зъбната пулпа (нерва на зъба) като Caries superficialis, Caries media, Caries profunda. След като премине бариерата на емайла и дентина достига до зъбната пулпа, а това вече спада към усложненията на зъбния кариес – пулпит , периодонтит, гангрена, пулпна некроза и др. Съществуват и други класификациина зъбния кариес според топографското му разположение върху зъба, според клиничните му особености, според това за първи път ли се появява на даден зъб или при вече налична пломба, според начина си на протичане – по- бързо или по-бавно ,както и спрямо неговата патофизиология,но това не е предмет на тази статия. За пациента е важно да знае, че забележи ли кариес в стадий дори на кафяво петно е необходимо да се консултира със своя зъболекар, а той на свой ред да реши какъв вид лечение да приложи.

Диагностика на кариес

Диганостиката на кариеса е ранна и късна. Колкото по-рано се диагностицира процеса, толкова по-лесно и безболезнено се лекува, както и прогнозата за успех е по-висока. Най-лесният начин за ранна диагностика на кариес е самонаблюдението на пациента и редовните профилактични прегледи при стоматолог. Чрез огледа и сондирането на зъбите могат да се открият, както ранни, така и напреднали кариозни процеси. При съмнение за скрит кариес между два зъба в помощ идват рентгеновите снимки или т.нар bitewing снимки. За жалост ,за да стане една лезия видима на рентгенова снимка, трява да има поне 30% загуба на минерално съдържимо в твърдите зъбни тъкани, а тогава вече далеч не говорим за ранна кариозна лезия на стадий петно.

Метод FOTI или количествена фибро-оптична трансилюминация е базиран на това , че при подлагането на зъбите на трансилюминация , кариозните лезии иглеждат като тъмни петна в емайла и дентина. Методът се характеризира с ниска чувствителност, неинвазивност, но с малко приложение при апроксимален кариес на дистални зъби.

Диганостика чрез принципа на лазерна флуоресценция ще рече осветяване на зъбите с лазерна светлина, здравите зъбни тъкани притежават една естествена флуоресцениця, която се различава от флуоресценцията на кариозните лезии, плаката и микроорганизмите. Или казано по друг начин отново кариесът изглежда като тъмно петно.

DIAGNOdent е уред създаден да диагностицира кариес по дъвкателната повърхност на зъбите или фисурен кариес. Той отделя червена лазерна светлина, която прониква в зъбната структура, която на свой ред отделя флуоресцентна светлина с определен интензитет,който се изписва на дисплея на апарата като цифра. Освен нея апаратът произвежда и звуков сигнал. Съществува скала за отчитане на резултатите, като от 0 до 5 се счита за минимална лезия, а над 30 се смята за процес навлязъл дълбоко в дентина. Методът е подходящ и за диагностика на кариеси по всички гладки повърхности, лесен , неинвазивен и бърз.
Съществуват и други методи базирани на измерването на електрическо съпротивление , електрическа проводимост, ултразвукова диагностика, но те не са получили широка популярност в стоматологичната практика за диагностика на кариес.

Лечение на кариес

Лечението на кариесите зависи от стадия, в който е хванат процеса.

Ако е в стадии на петно се прилагат методите на реминерализация и флуоризация, подобряване хигиената на пациента, ограничаване приема на сладки храни и напитки и чести визити за наблюдение.

При вече налична кавитация в зъба се налага изработването на обтурация или т.нар. пломба. Методът представлява почистване на кариозната маса ( на деминерализирания и размекнат емайл и дентин), дезинфекция с химични агенти и поставяне на пломба. Съвременната дентална медицина разполага с широк набор от обтуровъчни материали(материали за пломба), както и от голям набор от методи за изработването им.

В близкото минало най-популярният матариал за пломби е била амалгамата или т.нар. метална пломба. Тези пломби се характеризират с голяма издържливост в устната кухина, отлична здравина,бактерициден ефект. Основен недостатък на тези пломби и липсата на естетика, невъзможността да се използват при кариеси на предни зъби, наличието на живак в състава й и необходимостта от изрязване на здрави зъбни тъкнаи, тъй като прикрепянето й към зъба е на базата на механична връзка. Това налага изработването на конкретни форми и ретенции, за да се осигури задръжката й.

Днес най-разпространените пломби са фотополимернити или тези изработени от композитен материал. Съвременните композитни материали се характеризират с богато цветово разнообразие, отлични естетични показатели, максимално близки до тези на естествените зъби, добра връзка със зъбните тъкани, която за разлика от амалгамената е химична. Тя не налага излишно отнемане на тъкани за задръжка на пломбата.Повечето материали вече са с подобрена износоустойчивост и се правят опити да се намали свиването на материала след изпичането му, така че да се предотврати микропросмукването и появата на вторичен кариес. Предимството им е, че пациентът може да се храни веднага след манипулацията без да се налага да внимава или да пази новата си пломба някакъв период от време.

Гласйономерните цименти са обтуровъчни материали, които са подходящи освен за пломби и за цименти под фотополимерните пломби. Те са обогатени с флуор, който се отделя от пломбата след поставянето й и подпомага реминерализацията на деминерализирани полета, които са останали в зъба. Допустимо е да не се отстранява целия деминерализиран дентин при почистването на кариеса, ако след това ще поставим гласйономерна пломба. Недостатък е по-лошите естетични качества, по-малко цветови варианти и краткото оперативно време, което не позволява много прецизен моделаж на пломбата.

Дотук изброените материали са за изработване на пломби в клинични условия или казано с други думи директно в устата на пациента. Съществуват и методи за изработване на пломби в извън клинични условия , в зъботехническа лаборатория. Тогава освен зъболекаря в изработването на пломбата взема участие и зъботехник. До тези индиректни методи за изработка на обтурации се стига, когато има големи зъбни разрушения с липсващи един или повече туберкули,когато искаме обтурацията да е съвършено точна , когато пациентите не позволяват продължителна работа в устата без почивка. Така се изработват пломби наречени инлей, онлей, овърлей. Инлеите могат да бъдат метални, композитни, порцеланови според използвания материал. Могат да се изработват от човек или от машина (CAD /CAM технологията). Методът представлява сканиране на зъба с вече препарирана кавитетна форма, създаване на 3D виртуален модел и пренасяне на информацията до фрезмашина, която на свой ред изрязва инлей от блокче циркониев оксид.

При стандартните индиректни методи на първо посещение зъболекарят почиства кариозният процес, придава му правилна форма, взема отпечатък, който отива в лабораторията, където зъботехникът отлива работен модел и изработва инлея. След това го връща на стоматолога, а той го цименитра в зъба при второ посещение. Индиректните ресторативни методи се характеризират с по-висока цена, няколко посещения, по-кратък престой на стола в едно посещение, по-добра здравина и издържливост на пломбата във времето.
Въпреки голямото разнообразие от методи и средства за лечение, най-добрият метод за предпазване от кариеса си остава профилактиката. Тя трябва да се създаде у всеки човек още от ранна възраст, да се спазва добра орална хигиена, правилен хранителен режим и редовни посещения при стоматолог, за да имаме красиви и здрави усмивки.